Вашият вик и крясъци са признак на слабост

Изглежда толкова лесно да бъдеш перфектен родител. На практика обаче никой не преподава това в училище, няма и специално „обучение“ за мами и татковци. И всеки се учи в движение на принципа „проба - грешка“.

Бърз наръчник със съвети извадихме от книгите на един от най-известните психолози Юлия Гипенрайтер. Тя е професор в катедрата по обща психология на Факултета по психология на Московския държавен университет Ломоносов, автор на повече от 80 научни труда и книги. Освен това е и майка на три деца, баба на петима внуци и прабаба на седем правнуци. И притежава невероятен запас от знания, опит и мъдрост. Затова нейните книги за родителството са бестселъри .
Решихме да си припомним някои цитати.

За възпитанието

„Не си мислете, че възпитавате детето се случва само, когато говорите с него, когато го учите или му нареждате. Възпитавате го във всеки момент от живота си, дори когато не сте си вкъщи. Как се обличате, как говорите с други хора, как сте щастливи или тъжни, как общувате с приятели и врагове, как се смеете, четете вестника - всичко това е от голямо значение за хлапето“.

- „Забравете подчинението. Нека детето бъде себе си. Не го притискайте през цялото време. Не го поучавайте. Не му четете лекции. Не се опитвайте да го превъзнасяте. Не го карайте да прави нищо."

- „Постепенно, но целенасочено прехвърлете грижите и отговорността за личните му дела върху него.“

- „Децата не само се нуждаят от ред и правила за поведение, те ги искат и очакват! Това прави живота им разбираем и предвидим, създава усещане за сигурност.
Възниква въпросът: ако момчетата се чувстват по-сигурни в условията на установения ред и определени правила на поведение, тогава защо се стремят да ги нарушават? Всъщност те не се бунтуват срещу самите правила, а срещу начините, по които се опитваме да им ги наложим.

- „За да предотвратите дълбокия раздор на детето със света около него, трябва непрекъснато да поддържате неговото самочувствие и чувство му за собствено достойнство.
Безусловното приемане на детето означава да го обичаме не защото е красиво, умно, способно, отличник ... а просто така, просто защото го има!“

За чувствата

- „Можете да изразите недоволството си от действията на детето, но не и от него като цяло. Можете да осъдите действията му, но не и неговите чувства... Недоволството от действията не трябва да бъде системно.“

- „Строгата майка е емоционално изолирана от детето, поне то се чувства така.”

Снимка: Guliver / Getty

За семейството

- „Преди да възпитава детето, родителят трябва да помисли как възпитава себе си.”

- „Хармоничните взаимоотношения между възрастните са необходимо условие за емоционалното благополучие на децата и тяхното развитие като цяло. Ето защо е много важно родителите да обърнат внимание на стила на общуване помежду си и с другите.“

- „Проблемните”, „трудните”, „палави” и „невъзможни” деца, както и „комплексираните”, „потиснатите” или „нещастните” винаги са резултат от неправилни взаимоотношения в семейството.

За поведението на децата

- „Желанието за свобода и самоопределение е една от основните човешки потребности. При детето се появява много рано - на детския език желанието за свобода и независимост се изразява с думите - „Аз сам“, „Аз мога“.

- „Струва си да си припомним, че децата непрекъснато тестват нашите изисквания и правила, и като правило приемат само това, което не може да се разхлаби и разбие. Иначе се научават да настояват, хленчат, изнудват.“

За наказанието

-„Детето най-често възприема наказанието като послание: „Ти си лош!“, критиката на грешките -„Не можеш!“, а пренебрегването -„Не ми пука за теб“ и дори „Не те обичам!“.

-„По-добре е да накажете детето, като го лишавате от нещо любимо, отколкото като му причините нещо лошо. Измислете няколко дейности, които да него създават зона на радост. Направете някои от тях традиция за семейството, така че то да ги очаква с нетърпение и да знае, че те непременно ще се случат само, ако не направи нещо много лошо. Отменете ги единствено, ако нарушението е осезаемо и наистина сте разстроени.“

"По принцип виковете на мама са признак на слабост и децата го усещат."

Мона Василева